Храносмилателният тракт включва органите, които служат за приемането, механичното раздробяване и транспортирането на храната до пълното осъществяване на нейното смилане и частичното й асимилиране от организма. Храносмилателната система се разделя на две части: горна и долна, а процесът на храносмилане се осъществява чрез две жлези – черен дроб и задстомашна жлеза, наречена панкреас.
Какво представлява гастроинтестиналната хирургия?
Гастроинтестиналната хирургия обхваща всички хирургически лекувани заболявания на стомаха, хранопровода, дебелото черво, тънките черва, черния дроб, аналния канал, ануса, жлъчните пътища и панкреаса и попада в специалността обща хирургия.
Рефлуксна хирургия може да се извърши, ако пациентите с оплаквания от рефлукс не могат да се възстановят въпреки лекарствената терапия и ако това причинява кашлица и симптоми, подобни на астма. На първо място е необходимо да се направи добра медицинска оценка на пациента. Необходимо е да сме сигурни, че пациента няма стомашната херния, което трябва да се докаже с извършването на гастроскопия. Понякога може да има рефлуксна болест без наличие на херния, и в такива случаи тежестта и честотата на рефлукса могат да бъдат разкрити чрез 24-часово рН мониториране.
Наличието или отсъствието на езофагит и хранопровод на Барет при ендоскопия също е важно за определяне на лечението. Особено диагностицирането на хранопроводът на Барет е много важно, защото има риск да се превърне в рак на хранопровода. При тези пациенти може да се извърши операция за рефлуксната болест-ГЕРБ, за да се контролира прогресията на това състояние. Рефлуксната операция се извършва чрез лапароскопски метод, известна като фундопликация по Nissen. Обикновено пациентът се изписва на следващия ден.
Коремните хернии обикновено възникват от стари хирургични разрези или потенциални области на херния, като пъпа и двете области на слабините. Рискът от ингвинална херния нараства с възрастта, особено при мъжете. Когато се открие херния, тя трябва да се лекува хирургично. Хернията не е състояние, което може да се коригира с лекарства. Идеалният подход е лапароскопската, тоест затворена операция, ако е подходящ пациента. При тази оперативна техника херниалната зона се разкрива чрез навлизане в корема с помощта на камера. След това херниалният сак се отделя и възстановява. Поддържа се вътрешно от подходящи специални мешове. Ето откъде идва предимството на затворената хирургия. Както при ремонта на спукана автомобилна гума лепенката се поставя отвътре, където има високо налягане, което прави ремонта по-здрав. Обикновено предпочитаме затворени лапароскопски хирургични техники.
Роботизирана хирургия може да се прилага при следните случаи:
- Операция на стомашен рефлукс
- Операция на рак на стомаха
- Операции при заболявания на тънките черва.
- Операция на жлъчния мехур
- Операция на херния
Хирургия на храносмилателната система
Храносмилателната система се простираща от устата до ануса и свързаните с него органи. Хранопроводът, стомахът, тънките черва, жлъчният мехур и неговите пътища и панкреасът са основните структури на храносмилателната система.
Гастроинтестиналната хирургия обхваща всички оперативно лекувани заболявания на стомаха, хранопровода, дебелото черво, тънките черва, черния дроб, аналния канал, ануса, жлъчните пътища и панкреаса и попада в специалността обща хирургия. Панкреасът, жлъчните пътища и черният дроб са в областта на хепатобилиарната хирургия.
Хирургия на хранопровода
Ракът на хранопровода е често срещано злокачествено заболяване изискващо хирургично лечение. Друг вид срещано злокачествено заболяване на храносмилателната система е рак на хранопровода. Той може да бъде агресивен и фатален поради структурата на хранопровода. Като цяло се проявява с усещане за трудно преглъщане и болка по време на хранене. Диагнозата се поставя чрез ендоскопско изследване. Хирургичното лечение е основното лечение. Въпреки това, в напреднали случаи може да се планира хирургично лечение след лъчетерапия и химиотерапия.
Друго състояние, което изисква хирургично лечение е ахалазията. В резултат на прекомерно свиване и разширяване на долния езофагеален сфинктер при ахалазия се затруднява преминаването на храната в стомаха. При това заболяване хранопроводът се разширява и се наблюдава отслабване на контрактилитета му. Хирургично долният езофагеален сфинктер се облекчава чрез разрязване по техниката на миотомия на Heller. Тази операция може да се извърши лапароскопски.
Хирургия на стомашни заболявания
Рак на стомаха
Стомахът е органът, където се усвоява цялата храна и влиза в контакт всички токсични химически вещества приемани отвън. Ето защо ракът на стомаха е един от най-често срещаните видове рак. Ракът на стомаха се проявява, като загуба на тегло, безапетитие, анемия и болки в стомаха. Обикновено се наблюдава след 50-годишна възраст. Диагнозата се поставя чрез ендоскопия и взет материал за биопсия и последващо патологично изследване. Хирургичното лечение на рак на стомаха е най-успешният метод за лечение в напреднал стадий на заболяването. В зависимост от местоположението на туморната маса се отстранява целият или част от стомаха. Броят на засегнатите околните лимфни възли е един от най-важните показатели за хода на заболяването.
Стомашна херния
Стомашната херния е често срещано заболяване, което се лекува успешно чрез оперативно лечение. Рефлуксът и паренето зад гръдната кост е едно от най-важните и чести симптом. Наличието на рефлукс за дълъг период от време може да причини рак на долния край на хранопровода, който наричаме хранопровод на Барет. Лапароскопската фундопликация по Nissen може да се приложи успешно при пациенти, чието решение за операция е взето според резултата от ендоскопското езофагеално ендоскопско изследване.
Заболявания на тънките черва
Заболяванията на тънките черва са изключително редки. Ракът на тънкото черво и дивертикулът на Мекел са най-честите състояния изискващи хирургично лечение. Оперативното лечение се провежда успешно лапароскопски.
Жлъчни камъни, холецистит, остър пикочен мехур, обструкция на жлъчните пътища, холангит, ERCP, поставяне на стент
Болестите на жлъчния мехур са често срещани сред населението. По-често се наблюдават при жените. Жлъчният мехур е орган с крушовидна форма прикрепен към черния дроб. Противно на общоприетото схващане, жлъчният мехур не произвежда жлъчка. Жлъчката се произвежда от черния дроб и достига дневен обем от около половин литър. Само една чаена лъжичка от това се съхранява в жлъчния мехур. Жлъчката играе важна роля в храносмилането на мазни храни. В случаите, когато изтичането на жлъчка от жлъчния мехур е нарушено поради анатомични различия, жлъчна кал, камъни, полипи и др. , жлъчният сок от жлъчният мехур не може да се изпразни след хранене, което причинява силна коликообразна болка в дясната горна част на корема. Дори тази болка може да се обърка с инфаркт. В случаите, когато жлъчният мехур не успее да се изпразни тя се възпалява и води до развитие на холецистит. При такива пациенти, ако лекарствената терапия не помогне и картината продължи да се влошава, то тогава жлъчният мехур може да бъде перфориран и жлъчния сок да изтече в корема, което е спешен случай и изисква незабавна операция. За да не се стига до подобни усложнения е необходимо пациенти с голям камък или голям брой камъни в жлъчката да бъдат оперирани. Жлъчните камъни не само причиняват дискомфорт, като възпаляват жлъчния мехур и водят до болки след хранене, могат да причинят и други сериозни проблеми. Ако камъкът попадне в жлъчните пътища, това може да доведе до обструктивна жълтеница. В този случай камъкът трябва да бъде отстранен от жлъчния канал. Това става по метода, който наричаме ERCP. Това е вид ендоскопски метод. Влизайки през устата с ендоскопа се открива мястото, където жлъчният канал се отваря в червата, а камъкът се изважда с помощта на медицински уреди. В други случаи може да е необходимо поставянето на стентове в жлъчния канал, за да се възстанови потока на жлъчния сок. Ако камъкът засегне панкреатичния канал това може да доведе до много сериозно заболяване наречено панкреатит. Панкреаса синтезира важни храносмилателни ензими за разграждането на мазнини, въглехидрати и протеини. Развива се силна болка в горната коремна част и при необходимост може да се приложи хирургично лечение.
Особено при диабетици възпалението на жлъчния мехур може да бъде тежко, нивото на кръвната захар може да се влоши или може да е трудно да се нормализира. Поради тази причина решението за операция не трябва да се отлага при пациенти със захарен диабет, жлъчни камъни и жлъчна кал.
При наличие на полипи в жлъчния мехур съществува риск от развитие на рак и необходимо да бъдат премахнати чрез операция. Жлъчният мехур трябва да се отстрани хирургично при прости полипи с размер 5 mm и при множество полипи, както и при единичен полип с размер 10 mm и при полипи, които са склонни да растат.
Лапароскопска хирургия при херния
Хернията е едно от най-често срещаните заболявания при хората. Особено с напредването на възрастта се наблюдава увеличаване на херниалното заболяване с отслабване на мускулите и фасциите. Има потенциални зони за образуване на херния при хората. Тези области са пъпът, където влиза пъпната връв, докато е в утробата на майката, и областта на слабините, особено при мъжете. Тъй като губят естествената си структура и здравина в тези области, те стават податливи на развитие на херния. По дефиниция хернията е изпъкване на коремните органи от коремната стена до подкожната тъкан чрез загуба на целостта си. Типично е постепенното уголемяване и повече или повече интраабдоминални структури излизащи извън корема. Следователно ранната диагностика води до по-успешни хирургични лечения и по-малко рецидиви. Подходящия оперативен метод за херния трябва да бъде избрана според пациента. Въпреки това най-подходящият вариант за лечение е лапароскопската хирургия. Отново, както при всяка операция опитът на хирурга е много важен при тази операция. Лапароскопската хирургия при обикновени ингвинални и пъпни хернии намалява честотата на рецидивите, намалява следоперативната болка и осигурява ранно връщане към нормалния живот.
