Уроонкологията е клон от медицината, където лекарите в отделението по урология, извършват диагностика, оперативни и интервенционални методи на лечение на различните урологични видове рак наблюдавани в органите на отделителната система. По принцип урологичният отдел е разделен на 6 подотрасли. Тези клонове са: педиатрична урология, урогинекология (женска урология), андрология и безплодие (мъжко репродуктивно здраве), ендоурология, невроурология и уроонкология.
Уроонкологията е насочена към ранното диагностициране на ракови заболявания на органите на отделителната система. Наред с подходяща медикаментозна терапия се прилагат и интервенционални и хирургични методи на лечение, пациентите се проследяват в дългосрочен план.
Видове онкологични заболявания на отделителната система
Урологията основно се занимава със заболявания свързани с отделителната система, състояща се от бъбреци, уретери, пикочен мехур и уретра и репродуктивната система, състояща се от тестиси, репродуктивни пътища и простатна жлеза при мъжете. В това отношение раковите заболявания развиващи се тези органи се отнасят към отделението по уроонкология. Тези заболяванията могат да бъдат успешно излекувани благодарение на ранната диагностика. Ето защо е много важно точната и ранната диагностика и последващото ефективно лечение.
Видове онкологични заболявания на отделителната система
Рак на бъбреците
В бъбреците процесът на филтриране на урината от кръвта и отстраняването й от тялото чрез отделителната система се осъществява с помощта на различни епителни клетки. В този смисъл случаите на рак произхождащи от тези епителни клетки отговорни за бъбречната функция се нарича бъбречно клетъчен карцином на бъбреците и е най-често срещаният. Химикали като кадмий, бензен, азбест, които са канцерогенни особено за бъбреците, тютюнопушене, както и някои генетични синдроми са сред факторите считани за рискови фактори за развитие на рак на бъбреците. В началните стадии на заболяването протича безсимптомно. Едни от най-често срещаните симптоми при пациенти с рак на бъбреците включват подуване на корема, болки в кръста (болка в бъбреците), кръв в урината, липса на апетит или отслабване на тегло, промяна в кръвната картина, обща отпадналост. Въпреки, че протича бавно ранната диагностика на този вид рак е много важна за успеха на лечението, тъй като има вероятност да се разпространи чрез кръвта през големите кръвоносни съдове.
Рак на пикочния мехур
Пикочния мехур е кух мускулест орган с резервоарна функция, където се събира урината образувана от бъбреците и с помощта на уретрата (пикочния канал) и двата пикочопровода се изхвърля извън тялото. Съвместомостта на пикочния мехур е 500-700 куб.см, но се наблюдават индивидуални различия. Това е орган, който е значително изложен на различни химикали съдържащи се в урината. Сред факторите, приети като рискови фактори при рак на пикочния мехур са химикали, като ароматни амини, никел, арсен и кадмий, които често се използват в бояджийската промишленост, тютюнопушене и някои лекарства. В допълнение, хроничните инфекции на пикочния мехур, фамилната обремененост и някои проблеми свързани с развитието на пикочния мехур също повишават риска от развитие на рак на пикочния мехур. Често срещани симптоми са болка в долната част на корема или кръста, кръв в урината и слабост. Ако ракът на пикочния мехур се диагностицира в ранен стадий е възможно да се почистят туморните тъкани чрез различни интервенционни методи, използвайки затворен хирургичен метод на лечение. В по-напреднали случаи може да се наложи пикочният мехур да бъде отстранен напълно.
Рак на простатата
Простатната жлеза е репродуктивен орган с размер на орех, разположен точно под пикочния мехур при мъжете и заобикаля уринарния канал (уретрата). Простатната жлеза, която е структурно чувствителна към мъжките полови хормони има тенденция да увеличава обема си, особено в напреднала възраст. За рак на простатата се говори, когато се разпространи в околните тъкани поради неконтролираната пролиферация на клетките образуващи простатната жлеза. Ракът на простатата е най-често срещаният вид рак при мъжете и втората най-честа причина за смърт след рака на белия дроб. Ракът на простатата обикновено се свързва с напредналата възраст и фамилна обремененост. Заболеваемостта от рак на простатата нараства значително след 50-годишна възраст. Честите симптоми на рак на простатата включват промени в навиците за уриниране, често уриниране, затруднено уриниране, уриниране под формата на капки, кървава урина, болка в кръста и кръв в спермата. При лечението се цели отстраняване на туморната тъкан с интервенционални или хирургични методи в зависимост от големината на тумора при пациента.
Рак на тестисите
Ракът на тестисите е злокачествено заболяване и се среща при мъже между 20 и 30 годишна възраст. Ракът на тестисите може да се развие в резултат на неконтролирана пролиферация на различни видове клетки, които изграждат тъканта на тестисите. Отнася се до група подтипове рак, които имат различни характеристики според типа клетка, от която произхождат. При повечето случаи двата най-често срещани видове рак на тестисите водят своето начало от два вида зародишни клетки наречени семиноми и несеминоми. Рискови фактори може да бъде фамилна обремененост, особено брат или баща, неспуснат тестис в тестикуларната торбичка, недоразвити тестиси. Разпознава се по симптоми като подуване на тестисите, болка в областта на тестисите или долната част на корема, кръв в спермата и чувствителност на гърдите. При наличие на тези оплаквания трябва да се консултирате с лекар. Хирургичното отстраняване на засегнатата тестикуларна тъкан и медикаментозната терапия са от съществено значение при лечението.
