Оператор доктор Мехмет Акиф Гьогюсгерен

В моята 34-годишна медицинска кариера, което е повече от половината от живота ми, вълнението и чувството за отговорност от първия ден все още преобладават дори след хиляди операции. Баща ми също беше лекар, невролог. Още от малък, винаги давах един и същ отговор на тези, които ме питаха какво искам да бъда: неврохирург. Когато започнах специализацията си по неврохирургия в болница Хайдарпаша Нумуне (Haydarpaşa Numune Hastanesi) през 1992 г., целта от детството ми беше реализирана. По време на моята кариера като лекар две точки се открояват от останалите: 1. Първо, никога не причинявай вреда. 2. Най-важната връзка между лекаря и пациента е доверието. В съответствие с принципа „първо не вреди“ ,„primum non nocere“ на латински, винаги съм предпочитал да правя по-безопасни операции под микроскоп с по-малки разрези. Никога не съм правил операция, при която не съм напълно сигурен, че ще е от полза на пациента. Поради тази причина винаги е трябвало първо да съм убеден и сигурен аз, за необходимостта от операция, и след това и моят пациент. Не съм забравил, че най-важната връзка между лекаря и пациента е тази на доверие. Как може човек да повери най-ценното си нещо, живота си, на някой, когото е видял преди 15 минути, без връзката на доверие? Цял живот отдавам значение на тази връзка дори след операцията и дори за цял живот. Години наред, първото раздвижване на пациентите, които съм оперирал, съм го правил аз. Дори това да се случи много пъти и след полунощ … Винаги е било важно за мен усещането лекаря на пациента да бъде до него в 03:00 през нощта. Не се колебая да дам номера на мобилния си телефон на всички мои пациенти, защото аз бих искал моят лекар да е на разположение, когато е необходимо. Правя същото за моите пациенти. В тези редове почувствах нужда да обясня моята гледна точка към медицината. Може да разгледате моята автобиография, публикации в редовете по-долу.