Простатата е жлеза, и е част от мъжката полова система. Рразположена е под пикочния мехур, като през нея преминава уретрата. Простатата произвежда простатен секрет, който се смесва със сперматозоидите и образува спермата.
Най-често срещаните заболявания свързани с простатата са три:
- Простатити, които може да се дължат на инфекции
- Рак на простатата, второто най-често срещано злокачествено заболяване при мъжете
- Доброкачествена простатна хиперплазия (ДПХ).
Доброкачествена Простатна Хиперплазия (ДПХ)
С възрастта бавно и неусетно простатата започва да се уголемява и увеличава размерите си. Това в медицината се нарича доброкачествена простатна хиперплазия, който е хормонално и генетично обусловен и е свързан със стареенето при мъжете.
Ако простата е увеличена, но не създава проблеми, то тогава на пациента от страна на уролозите се препоръчва активно наблюдение, чрез извършване на периодични контролни прегледи с цел проследяване състоянието на простатата. Лечение се налага едва тогава, когато уголемената простата започне да създава сериозни проблеми, като затруднено и проблемно уриниране. Симптомите на проблемното уриниране са следните:
- забавено начало на уринирането
- уриниране чрез прекъсвания
- слаба струя на урината
- разпръскване на струята на урината
- никтурия (нощно уриниране)
- често уриниране
- изпускане на урина
- тънка струя
- усещане за непълно изпразване на пикочния мехур
Диагностициране на ДПХ
- Физикален преглед на пациента
- Ехография на пикочо отделителната система- това е изследване при което лекаря добива представа не само за състоянието на простатата, но и за състоянието на пикочния мехур и бъбреците.
- Ректално туширане
- Изследване на специфичния антиген (PSA)туморен маркер- това е кръвно изследване, което представлява лесен и бърз начин за преценка на риска от рак на простатата.
По преценка на специалиста уролог, в зависимост от оплакванията на пациента и на базата на резултатите от направените кръвни и образни изследвания, лекаря преценява кой е подходящия вид лечение- медикаментозно или оперативно.
Рак на простата
Ракът на простатата е втората най-често срещано онкологично заболяване при мъжете в световен план. Ракът на простатата е злокачествено заболяване и се развива предимно у мъже над 50-годишна възраст. В началото на развитието на заболяването почти симптоми няма. Поради което за ранното му диагностициране от изключително значение са ежегодните профилактични прегледи при уролог на всички мъже над 50 годишна възраст. Ранното диагностициране на заболяването значително подобрява прогнозата и преживяемостта на болните пациенти. Както при почти всички онкологични заболявания, така и при рака на простатата, не е напълно известно, какво подтиква нормалните клетки да се превръщат в туморни. Като рискови фактори за развитие на рак на простатата на първо място трябва да се отбележи възрастта на пациентите, като на 90 години рискът от възникване на карцином при мъжете е около 90%. Наследствената обремененост също значително увеличава риска от карцином на простата. За определяне на злокачествеността на раковите клетки се използва хистологичната класификация – Gleason Score.
Как се поставя диагноза рак на простата?
Когато пациент потърси лекарска консултация по повод симптоми, които могат да бъдат причинени от рак на простатата, поставянето на диагноза обикновено включва някои от следните процедури:
- изследване на ПСА/PSA (простатно-специфичен антиген) – туморен маркер
- урофлоуметрия – това е изследване за оценка на силата и интензитета на струята на урината
- ехографско изследване за проверка на големината и анатомията на простатната жлеза
- ректално туширане)- извършва се чрез ръчна палпация, за да се обследват формата, размера и повърхността на простатата
- биопсия на простата- това патологично изследване на проба от тъканта на простната жлеза, извършвана в случай на възникнало подозрение за злокачествен процес след провеждане на описаните по-горе изследвания
- Gallium-68 PSMA PET- пет скенер за определяне на стадия при рак на простатата и дава точност при идентифициране на метастази или рецидиви в други органи
Използва се хистологичната класификация – Gleason Score, която служи за степенуване на злокачествеността на раковите клетки.
Лечение на рак на простатата
Лечебният подход при рак на простатата зависи от стадия на заболяването, наличието на близки и далечни метастази и от общото здравословно състояние на пациента, както и много други фактори.
При някои пациенти лечение не се налага, но при други може да се наложи назначаване на комбинация от терапевтични методи с цел постигане на желания резултат.
Оперативното лечение при рак на простата
При оперативното лечение на рака на простата, по преценка на лекуващия медицински екип се предприема отстраняване на простатата с или без премахване на някои разположени по съседство органи. Необходимо да се направи правилна оценка на ползите от интервенцията и евентуалните рискове, свързани с нея.
Най-често се предприема радикална простатектомия в комбинация с лимфна дисекция, но са възможни и други хирургични интервенции като:
- Радикална простатектомия- тя представлява операция, при която се премахва цялата простатна жлеза, семенните мехурчета, като се отстраняват и съответните лимфни възли. Това се налага най-често при хистологична класификация – Gleason Score 2 и 7 и при липса на данни за нарастване на тумора извън простатната жлеза и далечни метастази на други органи и структури.
- отстраняване на лимфни възли- отстраняването на регионалните лимфни възли в тазовата област, може да се извърши преди или след радикалната простатектомия, като това се налага за намаляване риска от рецидив на рака
- трансуретрална резекция на простатата (ТУРП)- представлява хирургичен метод, който се прилага в случаите, когато заболяването е напреднало, при затруднения в отвеждането на урината от пикочния мехур и тогава когато оплакванията прогресират въпреки проведеното медикаментозно лечение.
- Орхиектомия- представлява хирургично отстраняване на двата тестиса, с което се преустановява синтеза на мъжки полови хормони, които поддържат растежа на тумора
Лъчетерапия при рак на простата
При лъчетерапията се използва радиационно лъчение, чрез което се въздейства направо върху тумора в простатната жлеза. Този метод на лечение предизвиква преустановяване на клетъчното делене и растеж на туморните клетки. Лъчетерапията е един от разпространените методи при лечение на тумори на простатната жлеза.
Хормонотерапия при рак на простата
Туморните клетки при рак на простатата се влияят от нивото на мъжките полови хормони (андрогени) при своя растеж и развитие. Понижаването на нивото на мъжките полови хормони в организма води до намаляване размера на тумора и забавяне на неговия растеж, което като метод може да се използва при лечение на карцином на простата.
Хормонотерапията се прилага в случаите, когато туморът се разраства извън простатната капсула и обхваща околните тъкани, както и при далечни метастази.
Хормоналното лечение цели да ограничи и спре стимулиращият ефект върху растежа на туморната клетка на мъжкия полов хормон тестостерон, който е произвеждан основно от тестисите. За разлика от лъчетерапията и оперативното лечение, с хормоналната терапия не може да се постигне пълно излекуване на рака на простатата, но може да се ограничи развитието на тумора, като по този начин да се подобри качеството на живот на болния и да се удължи продължителността на живота му.
Химиотерапия при рак на простата
Химиотерапията е вид лечение, което има висока ефективност в борбата срещу различни злокачествени заболявания, но за съжаление при лечение на рака на простатата показва относително слаба ефективност. Назначава се, когато липсва ефект от другите методи на лечение, и при наличие на далечни метастази и усложнения.
